Фай= ;лови формати

в графичния дизайн и = 087;редпечата.

PSD (PhotoShop Documen= t). Създаден от Adobe, тов = 72; е форматът, който може д= 072; съхранява в = 89;ичко, което може д= 072; се направи с Photoshop, стига то да е <= span class=3DSpellE>съхраним = 86;. Това е форматът на Photoshop. С появата на сма= 088;т обектите във файл могат да се импортва = 90; и запазват много други формати от продукти на Adobe, а PSD наред с още няколко формата, мож= 077; да ги съхран= 103;ва. Когато говорим за неразруш = 80;телен начин на работа и съх= 088;анение това е форматът!=

Нек= а да го погледнем п = 86; отвътре – всеки PSD файл се състои от Header последван о = 90; три секции с информация Mode= Block, Image Resources Block, &#= 1080; Layer & Mask Information Block<= /i>. Завършващаm= 0;а част е информацияm= 0;а за конкретн = 72;та снимка (Image Data). Поддържа следните цветови пространстk= 4;а : RGB, CMYK, grayscale, mo= nochrome, duotone, indexed color, Lab и multichannel.

Тов= а е форматът, който се смята от много хора з= 072; стандарт в света на графичния дизайн и спо= 088;ед мен напълно заслужава тази “титлаR= 21;.

PSB (PhotoSh= op Big) може да го срещнете = 080; като Large Document Format, поддържа до 300= 000 пиксела в всяка посок = 72;. За сравнени = 77; PSD може да запази до 30 000 пиксела. Форматът не = 077; лимитиран откъм поддръжка н = 72; функции – пази слоеве, канали, пътища, ефек= 090;и и тн., но не се поддържа от по-стари версии от Photoshop CS.

TIF (Tagged Image File). Фoрматът е създаден о= 090; Aldus и Microsoft, като по-късн= 086; Aldus се сливат с Adobe. Mоже да г&#= 1086; срещнете и като T= IFF (Tagged Image File Format), което е остатък от миналото, когато широко се използваха 4-буквените разширения. TIF накратко казано представляk= 4;а много гъвка = 74;а комбинация от метод(и) за компресия, дълбочина н = 72; бита (структура и характерисm= 0;ика на информацияm= 0;а) и разнообразl= 0;е от поддръжк = 72; на цветови пространстk= 4;а.

TIF= първоначалl= 5;о е създаден з= 072; работа с растерни изображениn= 3;, затова и ням= 072; толкова гъв = 82;ава поддръжка н = 72; векторна дата. Но времената с = 77; менят – вече съществуваm= 0; с&= #1084;арт обекти и този пробле = 84; до голяма ст= 077;пен избледнява = 80; остава в миналото.=

Цве= товите простраl= 5;ствa, които поддържа са Grayscale, Pseudocol= or (всякакъв размер), <= i>YCbCr, RGB, CMYK, = CIELab.

Ком= пресиите, които поддържа формата са PackBits= , LZW (Lempel-Ziv-Welch), CCITT Fax= 3 и 4, JPEG. Лично аз изп= 086;лзвам най-често LZW (L= empel-Ziv-Welch). Това е универсалеl= 5; алгоритъм з = 72; компресия н = 72; данни без загуби създаден през далечн = 72;та 1977 от Abraham Lempel, Jacob Ziv, като L= Z77 и допълнен по-късно пре= 079; 1984 от Terry Welch. Истинската си популярносm= 0; LZW компресия придобива 1987, когато став = 72; част от GIF формата.
JPG компресиятk= 2;, както между впрочем всичко с подобно разширение не бих препоръчал за професио = 85;ални цели, освен това не се поддържа от по-стари TIF reader-и.

Taz Tally направи много го = 90;инко сравнение в един свой курс между TIF и EPS. Сравни ги с два буркана, като T= IF е буркан, който впоследствl= 0;е може (както вие така и InDesign например) да бръкне и променя информация, = 076;окато веднъж направен EPS е запечатан буркан на който само може да гледаме preview-тl= 6; и евентуалн = 86; да променим единствениn= 3; слой, който има в него. Но за “гъвкавостm= 0;а” на EPS<= /strong> след малко.

TIF= предлага дв = 72; алгоритъма за подредба на пикселит = 77; при запазване н = 72; файла (pixel order). Препоръчваl= 4; ви Interleaved (RGBRGB), който е и доста по-разпрост = 88;анен от per channel= (RRGGBB). = Per<= /strong> Channel= работи оптимално в комбинация = 89; zip<= /strong> компресия, н= 086; отвъд продуктите на Adobe почти не се поддържа.=

Ако работите с eRez= Imaging Server отметката н = 72; “Sa= ve image pyramid” също е задължителl= 5;а, в противен случай ще за= 073;авите много работата на сървъра. Слагането н = 72; тази отметк = 72; по никакъв начин няма д= 072; затрудни работата с файла впоследствl= 0;е дори и програмата, = 089; която го отваряте да = 085;е поддържа image pyramids (Multi-Resolution T= IF). Ако във файл= 072; има и прозрачни зони трябва = 076;а отметнете и = 220;Save= Transparency“.

ТIF може да запазва файлове над 30 = 000 пиксела във всяка посок = 72;, но не по-големи от 4G= B.

Фор= мат, който компресира без загуби, пази слоеве, канали и друга ценна дата, може да се променя директно от InDesign и е широко използван в принт индустриятk= 2; – какво повече му трябва на чо= 074;ек.

EPS (Encapsulated Post= script) – Това е PostScrip= t (.PS) файл, който може да съдържа в себе си, какт&#= 1086; векторна дата, така и bitmap изображениn= 3; и текст. Стандартен формат за импортване<= /span> и експор = 90;ване на Postscript файлове. Някъде може да го срещнете като E= PSF, което е просто = Encapsulated= PostScript Format.

EPS съхранява наред с цялата информация, bitmap preview. Идеята е системата д = 72; не рендв = 72; PostScript файла, всеки път когато искаме да видим preview от файла, а да ползва въпросното bitmap preview. Това preview може да бъде запазено в четири формата – PICT, TIF, Metafile= и EPSI. Също е възможно EPS файла да ням= 072; запазено preview, в такъв случай се вижда само сив квадрат = 089; диагонални линии през него. Preview-т&#= 1086; обикновено се запазва н= 072; 72 dpi и ако увеличите файла, започва да става на гол= 077;ми блокове пиксели без детайли. Таз= 080; “пикселl= 0;зация” може да се види често в layout програмите, но това preview с ниско качество не влияе на качеството на датата вътре във файла. Ако пуснете да принтирате EPS файл на non= -PostScript принтер, резултатът ще е това &#= 1085;искoкачеств= ;ено preview. Но ако принтирате EPS на PostScript устройство резултатът ще е истинската дата на EPS файла, като preview-то се игнорира.=

Спо= ред някои това е един много гъвкав форм = 72;т, аз бих казал че бе&= #1096;е един много гъвкав формат. В дългосрочеl= 5; план за мен това е един умиращ формат. Пробвайте д = 72; го съпоставитk= 7; с PDF и вие, сега или след време ще споделите мнението ми. PDF измества и EPS и= ; PostScript малко по малко и в това спор няма. Сравнете са = 84;о Portable<= /span> с E= ncapsulated – първите дв= 077; думички от абревиатурl= 0;те на двата формата (PDF и EPS), говорят толкова ясн = 86; за същностт = 72;. В света на предпечата= , в хардуерно отношение преходите стават бавн = 86;, поради големите инвестиции = 74; печатни маш = 80;ни и тн. и именно това смятам, че забавя PDF към още по-широк= 086; използване = 74; предпеча = 90;а. Но все пак към днешна дата (2007 годинk= 2;) EPS си остава един от мног= 086; използваниm= 0;е формати.

GIF (Graphic= s Interchange Format)= е представен за първи път от CompuServe през 1987. Най-често се използва за indexed-color изображениn= 3; в H= ypertext Markup Language (HTML). Широко = 088;зпростране&= #1085; сред уеб дизайнеритk= 7;, форматът GIF e компресираl= 5; с LZW и е създаден да намали времето за зареждане н = 72; изображени&= #1077;то. LZW компресиятk= 2; намаля с 30-50% размерът на файла. GIF поддържа прозрачносm= 0; при indexed-color изображениn= 3;, но за съжаление н = 77; поддържа ал = 92;а канали. Друг голям плюс н= 072; GIF е неговата способност да бъде а= 085;имиран, което се използва широко в = 091;еб пространстk= 4;ото, но все пак да не забравям = 77; че има Flash. Минус на форматът, е че поддърж= 072; до 256 цвята.
Internet Explorer до шестата с= 080; версия включителнl= 6;, не поддържа PNG прозрачносm= 0;, което дава н= 072; GIF преднина. Но с версия 7, Internet Explorer (най-широко използваниn= 3;т уеб = 73;раузър, но в никакъв случай не най-добрият) вече поддър = 78;а PNG прозрачносm= 0;, което би могло да раз= 075;ърне потенциала на PNG, като изпрати GIF в миналото.=

PNG (Portable Network<= /span> Graphics) е форматът, който би могъл да измести GIF тотално от масова употреба в н= 077; много далеч = 85;о бъдеще. Това е и основнат= 072; идея, с която &= #1077; създаден. Идеята за създаванетl= 6; му идва през 19= 95, когато алгоритъмъm= 0; на LZW<= /strong> компресиятk= 2;, използвана от GIF се патентова. О= 097;е една причин = 72; да се потърс= 080; алтернативk= 2; на GIF<= /strong> е неговото ограничениk= 7; до 256 цвята.
Еди= нственото, по което PNG отстъпва на GIF, е че не съхранява анимиран = 72; графика. По-точно по “default” не мож&#= 1077; да го прави. Но затова пъ= 082; съществува Animated= Portable Network Graphics (APNG) формат, който може д= 072; се аними = 88;а. Освен това е създаден паралелно с PNG дру&#= 1075; формат – MNG (M= ulti Image Network Graphics) форматът, който поддържа анимирани изображениn= 3;. Но все пак сме 21 век, и отдавна = 91;еб анимацията = 77; в ръцете на Flash.

По своята същн = 86;ст PNG е= ; bitmap формат, който компресира без загуби. Създаден за интернет употреба, не поддържа други цветови пространстk= 4;а освен RGB.

DICoM (Digital Imaging and Communications in Medicine) з= ;а разлика от останалите, за които си говорим в този пост, не &= #1089;е използва от графичните дизайнери (поне си мисля че е така :) ), защотl= 6; това не е “дизайнерсl= 2;и” формат. Това е допирната точка между Photoshop и медицината. = 057; версия CS3, Photos= hop предостави гъвкава платформа н = 72; медицината за обработк = 72; на снимки, направени о = 90; различни устройства = 89; медицинска = 94;ел (рентгенови снимки и = 090;н.), като Adobe добавиха поддръжка н = 72; DICoM файлове. Таз= 080; функционалl= 5;ост може да наме= 088;ите един&#= 1089;твено във версия Photoshop CS3 Extended.
Осв= ен за медицината, инженерите от Adobe са помислили и за астрономияm= 0;а в тази версия, като са добавили цяло ново Analysis меню, засилена поддръжка н = 72; отворени стандарти и MATLAB, който улесняват учените в по-прецизна = 90;а и ефективна обработкатk= 2; на графична информация.

PDF (Portable Document = Format) е създаден през 1993 от Adobe= и до ден днешен е стандарт в световен мащаб – нещо повече Acrobat<= /i> Family<= /strong> нараства непрекъснаm= 0;о, а с него и употребата на PDF.

PDF може да съдържа както 2D документ с информация, така и 3D (с Acrob= at 3D), със текст, шрифтове, изображениn= 3; като компле = 82;т в документа. PDF е отворен стандарт, ко= 081;то е предложен за ISO и вероятно скоро ще го получи. Adobe Reader (ex PDF Reader) е безплатен, което не лимитира по никакъв нач = 80;н употребата на формата. Може да се търси в самият файл. Роботите на по-големите търсачки = 90;е претърсват м= етадатата на PDF. Позволява две нива на защита с парола. Плат= 092;ормено независим е = 211; отваря се и се принтира на Macintosh, Windows, UNIX, Linux и няколко мобилни платформи.=

Photoshop RAW Format – Този формат се използва за импортва = 85;е в Photoshop на файлове от програми, чиито формати Phot= oshop не може да прочете. Както и обратно – запазва се в Photoshop RAW Format, за да може файлът да бъде достъпен за някои програми, които не могат да прочетат другите форматите, с който Photoshop работи. Вмъкнах тоз = 80; формат тук, за да го разгранича ясно от RAW форматите, които става = 90; все по-широк= 086; използвани = 74; дигиталнатk= 2; фотография. Въпреки при = 83;иките в името, няма нищо общо помежду им, освен че съдържат сурова информация = 74; някаква форма.

RAW (суровов = 80;я материал) – Тук идва гол= 103;мото объркване з = 72; много хора – какво точно = 077; RAW. h= 5; ли формат ил= 080; нещо друго?! Как така еди= 085; път RAW файл е с разширение *.mrw, друг пъm= 0; с *.ptx и трети с *.crw.
RAW k= 4; “буквален” превод е суровият материал от нещо. В нашия случай това = 077; суровият материал, който дигиталнатk= 2; камера създава, когато се снима в RAW. Всяка компания производитk= 7;л на такава техника, си е дала някакв = 86; разширение на файловет = 77;, съдържащи суровата да = 90;а. С други думи, съществуваm= 0; много различни ра = 79;ширения на файлове н= 072; различните компании, но всички те могат да се нарекат RAW файлове, защото всек = 80; един от тези формати съх = 88;анява едно и също нещо – суровата информация от снимката.

Мно= го често RAW файловете с = 77; наричат дигитални негативи и с право – те са дигиталния аналог на лентата и тр= 072;диционната фотография = 74; “тъмната стая”. Това е формат, койт= 086; не може да се използва ди = 88;ектно като снимка, но информацияm= 0;а в него може да се използва, за да се създад= 077; jpg, tif и тн., като оригиналнаm= 0;а дата се запазва непокътнатk= 2;. Такъв тип файлове съдържат информация, която понякога дори не се вижда, преди да си поиграем съ = 89; слайдъри = 90;е – може да се изкарат детайли от абсолютно б= 03;л и черен цвят.

Ням= а да се спирам в подробностl= 0; за същностт = 72; на RAW<= /strong> форматите – по тази тема има информация за няколко книги. Това, което трябв = 72; да ви остане в съзнаниет = 86; – тез&= #1080; формати са бъдещето на дигиталнатk= 2; фотография!

DNG (Digital NeGative) = – в по-голямат= 072; си част това, което казах за RAW<= /strong> форматите важи и за DNG. DNG e логичното “обобщение̶= 1; на RAW<= /strong> форматите. Сами виждат = 77; с толкова много разширения става малко объркано понякога, затова бе създаден формат, в кой&#= 1090;о може да се конвертира всеки RAW файл без абсолютно никакви загуби. Друг= 086; предимство = 77; че DNG<= /strong> не зависи от някоя компания, а е <= span class=3DSpellE>Open Source формат, така че дори да изчезват и д= 072; се сливат компании, форматът ще съществува = 80; ще може да се поддържа от всички прои = 79;водители при добро желание. Нещ= 086; повече – DNG ком&#= 1087;ресира RAW файловете, като ги прав= 080; до 4 пъти по-малки по размер от оригиналниn= 3;т файл и пак повтарям бе = 79; никакви заг = 91;би. Последната версия на DNG Converter може да си свалите от тук. Спецификацl= 0;ята на DNG може да видите тук.

JPG (Joint Photographic= Experts Group) е безспорно най-използв = 72;ният формат, когато став = 72; дума за снимки. Създаден е п= 088;ез 1991 и е удобl= 8;ен по ISO през 1995. Въпреки, че JPG k= 7; компресия със загуби, тя може да намали до 10 пъти размер = 72; на файла без чувствителl= 5;о да се промен= 080; изображениk= 7;то на пръв поглед. Това не е формат за принт, а по скоро за <= span class=3DSpellE>уеб – за домашни снимки, койт= 086; ще разглеждатk= 7; на компютър = 72; си или ще извадите в някое фото.

Все= ки път, когато запазвате JPG, информацияm= 0;а в нея се преизчисляk= 4;а отново и отново и кол= 082;ото пъти презапишетk= 7; в JPG, толкова пъти ще бутн= 077;те от качество = 90;о. Когато запазвате такъв файл виждате и диалогов прозорец, който ви пит= 072; за Image options > Quality. Съветвам ви това Quality да н = 77; пада под максимума 12. Всъщност тази опция значи следното – когато се създава JPG ком= пресия, се претърсв = 72; файла за зон= 080; в които се повтаря еди = 85; и същи (или подобен) цвя= 090; и ако има такива зони, не се описва всеки пиксе = 83; по отделно, а от първия до последния като блок. Това блоков = 86; описание ще се случи ако намалите Quality. Предимствоm= 0;о е че файлът ще е по-малък, недостатъкk= 2;, е че много нюанси на сивия цвят например ще изчезнат, защото ще бъдат описани кат = 86; блокове черен цвят. И следващият път като отв= 086;рите същата снимка, ако сте свалили много quality-= 090;о стойността при записа, може трудно да я познает= 077;.

Няк= олко пъти споменах сн = 80;мка, не случайно = 211; това е форма= 090; създаден за компресия н = 72; снимки, не че не е възможн= 086;, но не е оптимално д = 72; компресираm= 0;е в JPG, друг тип информация.

Пре= з 2000 година отново Joint Photographic Experts Group създадоха = JPEG2000 (*.jp2 и *. = jpx). Накратко то = 79;и “ъпгрейk= 6;” на JPG се характеризl= 0;ра с по-висока компресия, по-малко загуби, като цяло по обновена ве = 88;сия на формат. За да съхранит = 77; снимка в так= 098;в формат в Photoshop, трябва да си инсталиратk= 7; JPEG 2000 плъгин, който е включен в инсталациоl= 5;ното CD на CS3. JPG2000= може да съхранява информация = 74; Duotone, Multichannel = 080; Bitmap, както и да запазва м= етадата.

За всеки един о= 090; тези формат = 80;, може да се из&#= 1087;ише още много, но се надявам с този пост да &#= 1089;ъм загатнал за идеята, коят= 086; стои зад всеки един о= 090; тях.

Авт= ор: Pixelmind - студио за уеб дизайн, графичен дизайн, интернет маркетинг, програмираl= 5;е и цялостни интернет решения, базирано в Пловдив.

www.pixelmind.org